08/10/2026
Другите и ние..
В Италия съм. Обожавам я. Защо точно, не
знам. Може би прилича на България, а може би не.
Как определяме дали едно място ни харесва или не? 🤷♀️
Храна, пейзажи, сгради, отношение,
пътища…
Често чувам за другите и за нас. Ние, в 80% от случаите, сме кофти героят. Беден, прост, с дупки по улиците, скъпи кебапчета, горчива бира, с „марков“ аутфит от Илиенци или поредния китайски сайт, обещаващ марката на марките да стане ваша собственост само срещу 5-10 долара и още толкова, за да почука на вратата ви.
Другите, ооо, те са уау! То храна, то улици, то гледки, то класа, то обноски. А дали е така? Дали когато пътуваме или гледаме някоя социална медия, показваща другите, гледаме с чисти очи и сърце? Дали гледаме през лична болка или насадено неудовлетворение от наличното? Дали негодуванието ни е наша вътрешна истина или насаден насила, като фикус в кофичка от кисело мляко, копнеж за другото, по-доброто? 🤔
Ако е така, на кого служи това? Помага ли ни да сме щастливи? Помага ли ни да вземаме добрите примери и да ги превръщаме в наша реалност? Или просто това ни дава повече инструменти, с които да унищожаваме и малкото самочувствие, което имаме за това къде сме, какви сме и какво имаме?
Мои приятели често ме наричат заблудена, често ми казват, че гледам на живота и държавата ни през розови очила, че действителността е ужасна и ние трябва силно да негодуваме. Дотук добре. Да негодуваме къде, пред кого? Сравнението ще ни помогне ли, ще ни направи ли по-добри, по-толерантни, по-честни? Вярвам, че в един относително малък процент ще ни направи, но остане ли само сравнението с другите, се оставяме да стъпваме и живеем на фрапиращо тънък лед. Поне аз вярвам в това.
Да се сравним със себе си от миналата година, отпреди 5, 10. Има резон.
Ще съумеем ли да сме обективни, ще има ли как да сравним развитието си към този момент от времето с някой отпреди време назад? Не зная. Аз много внимавам, внимавам какво си мисля, че виждам или че е било. А как да знам наистина какво е било, като тогава съм го гледала с други очи, оценявала съм го с други критерии, ако изобщо съм била на години и акъл, за да имам правото да сравнявам. Ще кажете, има статистики, БВП и други точни показатели, и ще сте прави. Но ще бъдете ли щастливи?
Онази прословута фраза „Избирам да бъда щастлив, а не прав“ преди не ми говореше особено. Разбирах смисъла ѝ, но не го усещах, клетките ми не познаваха чувството и докъде ме води то. Сега, на 46 години, съм малко по-близо до пълнотата на тази фраза. За себе си съм решила. Гледам другите, радвам им се, ако има за какво, критикувам ги, ако има за какво. Гледам нас, радвам ни се, ако има за какво, критикувам ни, ако има за какво. И накрая, но не на последно място, гледам да променям всичко, което не ми харесва и е по силите ми. Всичко останало се опитвам да приема такова, каквото е, и се моля някой друг в този момент да има начина и хъса да го промени, защото той може, а аз мога само да се ядосвам, гневя и
скърбя. ❤️
Вие какво мислите за нас и другите?
