10/09/2026
Стоки с висок фискален риск – кога се изисква УНП и какво трябва да знае бизнесът
Фискалният контрол върху движението на стоки с висок фискален риск (СВФР) е една от областите, в които бизнесът трябва да бъде особено внимателен. Задълженията не се изчерпват с правилното издаване на фактура и отчитането на ДДС – при определени превози е необходимо предварително подаване на данни към НАП и получаване на уникален номер на превоза (УНП).
Какво представляват стоките с висок фискален риск?
Това са стоки, за които приходната администрация е преценила, че съществува по-висок риск от данъчни нарушения и избягване на облагането.
Списъкът се определя нормативно и включва конкретни стоки, идентифицирани чрез кодове по Комбинираната номенклатура.
Ето защо не е достатъчно да се преценява само по наименованието във фактурата. Важно е да се установи точният вид на стоката и съответният ѝ код.
Какво е УНП?
УНП е уникален номер на превоза, който се генерира след подаване на необходимите данни за превоза на стоки с висок фискален риск чрез електронните услуги на НАП.
В зависимост от конкретната доставка и посоката на движение на стоката задължението за подаване на данни може да възникне за доставчик, получател, купувач, продавач или друго задължено лице.
Затова всяка доставка следва да се разглежда според конкретната ѝ структура – вътрешна доставка, вътреобщностно придобиване, вътреобщностна доставка, внос, износ или друго движение на стоки.
Какво става, ако във фактурата има и рискови, и нерискови стоки?
Това е един от най-честите практически въпроси.
Когато една фактура съдържа например 20 артикула, но само 5 от тях попадат в списъка на стоките с висок фискален риск, не следва автоматично цялата фактура да се третира като СВФР.
За целите на предварителното деклариране се идентифицират конкретните позиции, които представляват стоки с висок фискален риск.
Затова е важно счетоводството да разполага не само с фактурата, но и с достатъчно подробна информация за:
* вида и кода на стоката;
* количеството и мерната единица;
* стойността на съответните позиции;
* изпращача и получателя;
* мястото на натоварване и разтоварване;
* транспортното средство;
* датата и организацията на превоза.
При смесена фактура особено важно е стойността и количеството на рисковите стоки да могат ясно да бъдат отделени от останалите позиции.
Кога възниква задължение за предварително деклариране?
Не всяка продажба на стока от списъка автоматично означава едно и също задължение.
Значение имат видът на превоза, началната и крайната точка, ролята на дружеството в доставката, количеството/теглото и стойността, както и приложимите законови изключения.
Затова проверката трябва да се извършва преди организирането на транспорта, а не когато стоката вече е пристигнала.
Най-честата грешка: счетоводството научава последно
В практиката често транспортът се организира от търговски отдел, склад или управител, а документите достигат до счетоводството след доставката.
При СВФР това може да създаде сериозен проблем.
Добрата вътрешна процедура е още при поръчката да се проверява:
Стоката СВФР ли е → подлежи ли конкретният превоз на предварително деклариране → кой е задълженото лице → кой ще подаде данните → получен ли е УНП преди транспорта?
Не разчитайте само на описанието във фактурата
Наименование като „хранителни продукти“, „масло“, „зеленчуци“, „строителни материали“ или друго общо описание невинаги е достатъчно, за да се определи режимът.
Ключово значение може да има тарифното класиране на конкретната стока.
При съмнение следва да се провери кодът по Комбинираната номенклатура и дали той попада в актуалния списък на стоките с висок фискален риск.
Какво препоръчваме на бизнеса?
Изградете кратка вътрешна процедура между търговския отдел, склада, логистиката и счетоводството.
Преди всеки по-значим транспорт проверявайте дали сред стоките има СВФР. При смесени доставки отделяйте рисковите позиции още в поръчката, фактурата или придружаващата спецификация.
И най-важното – не оставяйте проверката за момента, когато камионът вече е на път.
⸻
✅ 10 проверки преди камионът да тръгне
1. Стоката попада ли в списъка на СВФР?
Проверете не само търговското наименование, а и точния код по Комбинираната номенклатура.
2. Конкретният превоз подлежи ли на предварително деклариране?
Режимът зависи от вида и посоката на доставката и от конкретните обстоятелства.
3. Кой е задължен да подаде данните?
Уточнете предварително коя страна по доставката носи задължението.
4. Има ли смесена фактура?
Ако само част от артикулите са СВФР, отделете точно тези позиции – не третирайте автоматично цялата фактура като рискова.
5. Проверени ли са количеството и мерната единица?
Данните трябва да съответстват на действително превозваните СВФР.
6. Посочена ли е правилната стойност?
При смесени фактури разграничете стойността на рисковите от нерисковите стоки.
7. Точни ли са адресите на товарене и разтоварване?
Уточнете реалните места, свързани с конкретния транспорт.
8. Въведени ли са правилно данните за транспортното средство?
Проверете регистрационните номера и останалата транспортна информация преди тръгването.
9. Получен ли е УНП?
Не оставяйте подаването на данните за момент, в който транспортът вече е започнал.
10. Уведомени ли са всички участници?
Складът, логистиката, счетоводството и лицето, което организира транспорта, трябва да работят с една и съща информация.
⚠️ Златното правило
Проверката за СВФР трябва да се прави преди тръгването на стоката, а не след получаването на фактурата в счетоводството.
Една кратка проверка предварително може да предотврати пропуски, корекции и санкционен риск.
ТЕД КОНСУЛТИНГ
Ние съдействаме на клиентите си при счетоводното и данъчно третиране на доставки, проверка на задълженията при движение на стоки и организацията на необходимата документация.
ТЕД КОНСУЛТИНГ – счетоводство, данъци и финансово управление с поглед върху целия бизнес процес.Evelina Makris
