04/11/2025
В този анализ разглеждаме последиците от заложените в бюджет 2026г. идеи за промяната в политиката на България, която повишава данъчната ставка върху дивидентите от 5% на 10%, като едновременно с това увеличава законоустановената минимална работна заплата и основата за осигурителни вноски от 1077 лева на 1213 лева. Оценяваме ефектите върху бизнеса, частния капитал, предприемачеството, разходите за труд, данъчната тежест, инвестиционните стимули и макроикономическите последици. Също така изчисляваме процентните увеличения и поставяме всичко в контекста на бизнес средата в България.
Контекст и числени промени
Данък върху дивидентите: 5% → 10%
Преди това дивидентите, изплащани на акционерите в България, се облагаха с фиксирана ставка от 5%.
Предложената политика я увеличава на 10%, като ефективно удвоява ставката.
Това е 100% относително увеличение на данъчната ставка върху разпределената печалба.
Минимална работна заплата и осигурителна база: 1077 лв. → 1213 лв.
Минималната месечна работна база се увеличава от 1077 лв. на 1213 лв.
Абсолютното увеличение е 136 лв.
Процентното увеличение = (136 ÷ 1077) × 100 ≈ 12,62%.
Това означава, че всички вноски и задължения, изчислени върху тази основа, сега се увеличават съответно.
По този начин имаме две централни промени в политиката:
Данъчната ставка върху дивидентите се увеличава със 100% в относително изражение (от 5% до 10%).
Минималната работна заплата и осигурителната база се увеличават с 12,62%.
Въздействие върху компаниите от частния сектор и собствениците на бизнес
Намалена възвръщаемост на собствения капитал след данъчно облагане за акционерите
Когато данъкът върху дивидентите се удвои, акционерите – особено миноритарните или пасивните инвеститори – се сблъскват с по-ниска нетна доходност от своите инвестиции. Да предположим, че една компания декларира дивиденти в размер на 10 000 лева:
Под 5%, нетна печалба = 10 000 − 5% = 9 500 лева.
Под 10%, нетна печалба = 10 000 − 10% = 9 000 лева.
По този начин акционерите губят 500 лева, което съответства на 5,26% от това, което са получавали преди (500/9 500). За предприятията, които разчитат на привличане на инвестиционен капитал или задържане на акционерите, това е съществено отслабване на привлекателността.
Натрупването на капитал и неразпределената печалба могат да получат предимство
Като се има предвид, че разпределенията стават по-скъпи, предприятията може да предпочетат да задържат печалбите, вместо да изплащат дивиденти. Това може да доведе до отложени инвестиционни решения или по-ниска ликвидност за акционерите. Някои предприятия могат да пренасочат средствата към вътрешно разширяване, но други може да страдат от неефективно разпределение на капитала.
Разлики между дългово и капиталово финансиране
Тъй като лихвените плащания остават данъчно приспадаеми и без допълнително удържане (в много случаи), компаниите могат да се осланят повече на дългово финансиране пред капиталовото. Тази промяна увеличава ливъриджа и финансовия риск, особено за малките и средни предприятия (МСП), които вече работят с ниски маржове.
По-нисък стимул за бизнес модели, ориентирани към дивиденти
Предприятията, чийто модел зависи от чести разпределения на дивиденти (напр. холдингови компании, инвестиционни фондове, предприятия за недвижими имоти), ще се сблъскат с намаляване на рентабилността. Общата разлика в доходността може да направи някои сделки по-малко жизнеспособни или да ги принуди да прехвърлят по-малко разпределения.
Административна тежест и тежест, свързани със съответствието
Компаниите трябва да актуализират счетоводството, данъчното планиране и вътрешните прогнози. Може да се наложи да консултират акционерите, да създадат резерви за данъци и да коригират планирането на паричните потоци, за да се съобразят с увеличените данъчни задължения.
Фирмите, работещи с ниски маржове – например търговия на дребно, хотелиерство и ресторантьорство, малки услуги – може да се затруднят да поемат допълнителни разходи за труд. Някои могат:
Да намалят броя на служителите (по-малко наемане или съкращения).
Да автоматизират задачите.
Да повишат цените, прехвърляйки разходите върху потребителите, потенциално намалявайки търсенето.
Да намалят обезщетенията или допълнителните придобивки, несвързани със заплатата, за да компенсират частично добавената тежест.
Да повишат доходите на работниците и въздействието върху потреблението
Обратно, служителите с ниско ниво на заплати получават по-висок номинален доход. Нетният им разполагаем доход се увеличава, което може да стимулира по-голямо потребление, да е от полза за местната търговия на дребно и да подобри съвкупното търсене. Този положителен ефект може частично да компенсира низходящия натиск в други части на икономиката.
База за растеж на социалното осигуряване
Новата база също така формира основата за вноски, свързани с пенсии, здравеопазване, безработица. С течение на времето по-високата база води до по-големи социални помощи, по-силни социални фондове и по-добра устойчивост в системите за социално подпомагане – ако се управлява добре.
Когато собственик на бизнес получава заплата, доходът подлежи на 10% данък върху доходите на физическите лица (ДДФО) - същата фиксирана ставка, прилагана за повечето доходи от трудова заетост в България. Ключовата разлика обаче се състои в това как доходът се третира за целите на социалното осигуряване и данъчната оптимизация.
Ако собственикът структурира правилно възнаграждението си - например като управленска или консултантска такса в рамките на законовите ограничения - той все още може да поддържа ефективната си данъчна тежест близо до или малко над 10%, като същевременно избягва двойното данъчно облагане, което възниква, когато корпоративната печалба се облага първо с 10% корпоративен данък, а след това отново с 10% данък върху дивидентите при разпределение.
За разлика от това, доходът от дивиденти се облага, след като корпоративните печалби вече са били обложени с 10% корпоративен данък. Това означава, че общата ефективна данъчна ставка върху разпределената печалба се увеличава до приблизително 19%, в сравнение с около 14,5% при предишния 5% данък върху дивидентите.
Поради това много собственици вероятно ще сведат до минимум или ще забавят изплащането на дивиденти и ще преструктурират личните си възнаграждения чрез механизми за заплати или самостоятелна заетост. Тази стратегия намалява общото им данъчно облагане, като същевременно остава в рамките на българското данъчно законодателство.
Въпреки това, тази промяна може да намали приходите на държавата от данъчно облагане на дивидентите, като същевременно увеличи социалните и осигурителните вноски, ако повече собственици официално регистрират заплати. Тя може също да промени начина, по който се отчитат печалбите и как се реинвестира капиталът, тъй като собствениците ще бъдат по-склонни да задържат печалбите или да теглят доходите постепенно, вместо да декларират големи дивиденти в края на годината.
В обобщение, удвояването на данъка върху дивидентите на 10% вероятно ще промени бизнес поведението - ще тласне собствениците да предпочитат доходите от заплата, облагани с 10% ДДФЛ, вместо дивидентите, облагани два пъти (корпоративен данък + данък върху дивидентите). Това ще промени пейзажа на малките и средни предприятия и начина, по който предприемачите в България управляват своите възнаграждения и капитал.
